Прочетен: 5142 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 03.03.2018 00:47
Живея в кв. Стефан Караджа. Води се София, но за мен си е "село, близо до Големото село". Обитавам къща. Около мен е зеленина - дървета, люляков храст, цветя, тревица. Пеят птички и щурци (когато им дойде времето). Ако не се броят квартирантите от долния етаж, които ме тровят с цигарите си и тези в отсрещния блок с чалгата си, то живея в една селска идилия - мечта за доста хора от големите градове.
В момента работя под Битака - пак извън София, близо до Мала Швеция, както е по-известен кв. Малашевци. Не ползвам градски транспорт. Пеша до работното си място съм за 20"-30". Обратно - за 15"-20". :).
Освен кварталното магазинче, наблизо има "Фантастико" и "Кауфланд". Остава ни само един МОЛ с кино и няма излизане от квартала, освен за летуване на море.
======================
След всичко гореизписано, разбирате, че рядко "слизам до София". Правя го за извънредни покупки, срещи или за зъболечение. Последно "излизах" преди няколко месеца или година. Но това не е от съществено значение. По-важното и причината за този пост бе това, което видях, докато се возих по тролеи и автобуси.
Гледах как момчета на всякаква възраст седят, докато момичета, жени (понякога и с деца) и възрастни мъже стоят прави. Тази гледка е потресаваща!!!
Що за момчета са това? Що за възпитание получават? А какви ли мъже ще станат? Всъщност ... ще станат ли мъже? Или ще са някакви никакъвци, които, незнайно защо, ще се водят от мъжки пол в документите си ...
=============
Положението е лошо за жените и старите хора. Причината е ясна. Но лошо е и за бъдещето на България, изобщо. Защото, изчезнат ли мъжете, наследени от тези ...(съобразявам се със СЕМ), то ще се появят мъже, но "отвън".
Затова ли се биха и загиваха дедите ни? За да дадем земята и жените си на чужденци? И то - доброволно?!
===========
В заключение ще поясня - не мразя чужденците. И те са хора като нас. Мразя онези продажни "българи по документ", които унищожават българския дух. А човек без дух е лесен за управление, защото ценностната му система е занижена. Нека всеки да запази духа си, да го гради и да помага на останалите да поддържат своя!
Нека участваме в Новото Българско Възраждане!
Българин дава вода на ранен турски войник (Одрин, 1912 г. )
Тагове:
Поредни военни победи на славната руска ...
Не съм вещ в нюансите на руския език
С войнишката служба. Колкото и да е снизходително отношението към нея, вижда се и безпогрешно разпознавам коей е бил и кой не войник.
Тази служба отприщва развитието на мъжките качества
Сега много често чувам квалификации-Остави го, не виждаш ли какъв е женчо?
Първия път попитах-защо нарича Х така.Отговорът беще, Ами няма нищо мъжко в поведението, държи се като жена, даже и гласът му е писклив, като на жена, дотам я е докарал в имитирането на жени
Вярна е приказката за жена, която не е раждала и за мъж, който не е бил войник
На времето, на една от военните комисии ме бяха изкарали глух Получих призовка, да се явя на нова комисия, за да ме освободят
Цяла нощ не мигнах. мъчех се да си припомня откъде идва това, всичко си беше нормално.
И тогава се сетих, че с мен беше момче, с близко до моето име, което не дочуваше Явно неговите данни бяха вписани в моето досие.
На другия ден разказах историята. Невярващи, полковниците от комисията ми провериха целия слухов апарат . Дочух ги да коментират помежду си. Че обикновено идват и симулират, да отърват службата, а аз съм се натискал. Ако не било настояването ми, щели да ме освободят, без да правят кой знае какъв преглед, просто да се доверат и да потвърдят написаното
Да, но знаех, че над мен щеше да тегне клеймото, че не съм бил в казармата-, от рода на това-Оставете го, тоя, не е служил войник!
Поздрави!
Да, Аполоне - трогваща с човещината си.
Сложих я, както и клипа под нея, защото поддържам твърдението на Росен Петров в неговата поредица 'Операция "Слава"":
Този българин ни показва какви можем да бъдем. Остава да го поискаме и поне да се опитаме да го направим.
Съгласен съмс написаното от Вас, born, освен в това,че "връщане назад няма'.
Българите сме инат-хора и ще се справим.
Сегашните деца се опълчват на чалгизационния избор на родителите си и се обръщат към българските традиции и фолклор.
Е, как да съм песимист?